МОДЕРНИ ПРИКАЗКИ – II

август 28, 2009

 

СОЦИАЛНА
Живели дядо и баба в малка къщичка накрай село. А деца нямали. Пък и не им трябвали – с тия пенсии как да ги изхранят?

ТЕЛЕВИЗИОННА
Добър вечер, възрастни, започваме нашата вълшебна приказка за идващото светло бъдеще…

КОМПЮТЪРНА
В едно царство, на 13-то ниво, живеел страшен змей. Имал той пет живота, 300% издръжливост и плана на лабиринта. А можел да бъде победен този змей само Cbrl+Alt+ Det.Тук приказката Еsc.Който пък не я е разбрал – F1.

БАБА ЯГА И ЗМЕЯТ
Скарали се баба Яга и триглавият змей. И се сбили. Не им било първица – те така си завършвали всеки запой, щом бабата си вземела пенсията или змеят получавал надника си като водещ на три предавания в горската кабеларка. И баш тогава минал юнакът покрай къщичката на кокоши крака. Видял какво става, пък се обърнал да си ходи по живо, по здраво. Не му се щяло да го мъкнат да свидетелства по съдилища заради разни пиянски дела. Но баба Яга го зърнала: „Спаси ме, юначе! – викнала тя – Всичко ще ти дам…“ А юнакът се обърнал, погледнал я и рекъл: “ Я па тая! Чак пък всичкото – кой ще ти иска от теб бе, дърто!”

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА – пак за жените /то за какво могат си приказва все още мъжете/

август 28, 2009

 

И таман съм се разплул от топлинката и малката ракийка – иде Мишо от нашия вход. Оня, дето му викам, че може и змии да укротява без подготовка, защото неговата у дома…Абе, той си знае. Ама става малко еднообразен с разказите за ставащото около му.
– Дай едно…Та викате – жени, виагра, женитба! То, ако женитбата беше хубаво нещо – и Господ щеше да е женен. А не да хойка по разни бивши деви Марии. Не, не се оплаквам – жена ми е хубава, умна, работна. Ех, да беше и чужда – цена нямаше да има. Шие, глади, кърпи – направо не личи, че е работила. И е за пример. Онзи ден големият син вика: „Тате, бракът щастие ли е?“, аз му отговарям: „Питай майка си – тя улучи“.
Вярно, не е височка като манекенка, дребничка е – но нали от всички злини избираме най-малките. Обаче, забравих друго. Всички жени са еднакво проклети, но в дребните проклетията е концентрирана.
Страхотна жена, братче. Като почне – сама пита, сама си отговаря, после ми обяснява къде съм сгрешил. Ех, да можех да си я запиша на диск! Знаеш ли с какво удоволствие ще я спирам? Че то от речетативите й и синът разбра защо езикът се нарича майчин, а не бащин.
Аз от общуването с нея се научих на краткост и бързина в изказването. Казвам й на третата среща: „Мила, искам да те питам нещо…“, а тя: „И аз искам да ти отговоря – съгласна съм. Кога ще е сватбата?“.
Пък след години ми се разсърди, като й казах, че съм бил като Адам. Тя се хили: „Неповторима съм като Ева, нали?“, „Ами, казвам, и той не е имал избор“.
Ама и тя не ми прощава. „Ох, скъпи, вика ми, ти си истински модел на сексимвол“. Цъфнах от кеф, ама нещо ме зачовърка, та проверих в речника. А там пише – „модел – миниатюрен макет на нещо голямо“.
Но й свикнах. В къщи седя като при фотограф – хем не смея да мръдна, хем се усмихвам като щастлив идиот. Уж е слаб пол, а върти живота ми. Не, на жените не им стигат силите да са слаб пол. Но и друго разбрах – моята, ако е толкова свястна, щеше да намери някой свестен. Обаче, държи мен.

ПРЕСТЪПНИЦИ НАСИЛА

август 28, 2009

/по данни от интернет/

7 млн. души могат да бъдат уличени като престъпници според законодателната програма на британското правителство, която включва и суров удар по пиратството в Интернет, съобщи неделното онлайн издание на в. „Индипендънт“.

Незаконното копиране на музика и филми от Интернет, което се практикува от всеки 12-и британец, се предвижда да бъде наказвано със строги ограничения за ползване на Интернет и глоби до 50 000 лири стерлинги.

Британският министър, който отговаря за бизнеса лорд – Питър Манделсън, бил убеден да прокара суровото законодателство срещу нелегалното споделяне на файлове (file-sharing) след активна лобистка кампания на влиятелни фигури от музикалната и филмовата индустрия, отбелязва изданието.

В същото време обаче бившият министър, отговарящ за дигиталното развитие – Том Уотсън, разкритикува мерките като твърде крайни и призова за по-премерен подход, насочен предимно към онези, които разпространяват незаконно съдържание онлайн, а не за милионите потребители, които го ползват и копират.

През юни бе публикуван правителственият доклад Дигитална Великобритания, където стана ясно, че правителството отстъпва от твърдата си позиция относно нелегалното копиране на съдържание с авторски права от мрежата.

Според последните документи от консултациите при подготовката на новата законодателна програма обаче министрите вече са на мнение, че трябва да има сурови наказания.

„Индипендънт“ цитира правителствени източници, според които лорд Манделсън бил убеден, че трябва да се предприемат действия срещу нарушаването на авторските права.

„С тези санкции не само се рискува да се криминализира голяма част от британските граждани, но те ще натоварят с непоносимо регулаторно бреме новите технологии, които имат потенциала да трансформират обществото. В същото време няма гаранции, че в крайна сметка нашите артисти и култура ще станат по-богати“, коментира обаче Уотсън.

Че то това никога не е било и целта. От цялата работа печелят разпространителите, както винаги и за всяка стока.

Проектозаконът предвижда индустриалният регулатор да получи правомощия да изисква от доставчиците на интернет да събират информация за потребителите, които копират пиратско съдържание.

Данните ще бъдат анонимни, но при сериозен рецидив потребителите ще бъдат проследявани по идентификационните номера на компютрите си.

ШУМОТЕВИЦИ

август 28, 2009

 

Голяма аларма, голяма работа – някаква си Мадона щяла да пее утре в София. Та столицата /че и държавата!/ е в тревога – да не се изложим!

Коя е тази Мадона? Певачка някаква, за чийто живот, ако беше в малко градче, щяха да си чешат езиците по кварталните клюкарски пунктове.

А сега – след толкова упорит рекламен труд – я обсъждат по световните жълти и кафеникаКви медии.

За радост на елементарната публика – ама какви ги прави тая жена…

Да, прави си някакво шоу, забавлява…Някой да може да запее нейна песен? Ей така, да я изтананика поне?

Пък и за певческите й умения даже почитателите й са сдържани. Но виж – за бизнес хватките – да, майсторка е.

Така се продава американска стока – лъскава опаковка, натрапчива реклама, подканящи цени…И гола вода вътре.

Добре де – идва женицата, платила си, платили й, да си прави там шоуто! Я „Металика” на два пъти бяха тук – а те са наистина артисти! – пък държавата не беше вдигната по тревога.

Нито попове кълняха, нито „почитатели” я защитаваха /един познат ми каза за някаква организирана „черна” и контра черна” реклама. Посрещачите я стегнали. Ама аз не вярвам на подобни слухове – всичко е реалност, никаква реклама няма/.

Та някои вестници през последната седмица направо се оляха – по две, че и три, страници заделяха на певачката, за негърчетата й пишеха, за камионите, за прожекторите…

Чак пък толкова да са й почитатели собствениците…Надали! А такъв голям да е интересът…Ами!

Има непродадени маса билети. И на терена, и дори на пейките. Та черноборсаджиите даже се позамаяли пред очакващото ги фиаско.

А що полиция ще има в събота, що блокади, що напрежение…Бре, американският президент ли идва? За нормални и интелигентни хора подобни мерки не се вземат – кой ще ти търси досег с нормалните?

Ще кажете – ама има право да си прави шоуто…Правилно! Има право. Но и ние имаме право да не бъдем заливани от мадонските шумотевици.

И не е въпрос да четеш или не – та радио, телевизии те заливат с реклама. Платена, разбира се. И инвестирана заради очаквани печалби.

Та – който ще гледа, да гледа. Който не – има и нормални начини за отдих в съботата.

Накрая две неща. Мадона дали ще опита и тук да промъмли нещо за „горките цигани”, както направила в Румъния, та я освиркали зверски? Тя май за Африка ни взема, щом пробва подобни номера. Дали ще си осинови и цигане?

Второ. Хората на възраст, както и тези, които се интересуват от история, знаят какво е „сик транзит глория мунди”.

Да, земната слава отминава. Колко назовавани като големи, велики дори артисти, певци, поети, писатели са си заминали в небитието.

И години след това човечеството с почуда установява, че не помни кой беше този…как се казваше, бе…Ето,след смъртта на Рудолф Валентино маса истерички се метнали под колелата на автомобилите – за да умрат като кумира си.

А дали след години ще има ред за някаква си Мадона?

Но така е – ние сме в епохата на бързата еднократна консумация. Сандвичи, любов тип „чук – чао”, масова култура. В която ударението не е на култура.

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА – за миналите зими и ловците с големи честни очи

август 27, 2009

Та, като се разприказвахме така – времето си течееее…Като от повредена тръба на ВиК-то. А аз обичам такива приказки – хубави, мъжки, със смях и щуротии в тях. Сещам се за едно време, когато бях командировам в малко селце. Това, значи, стана през зимата. Ама не като сегашните зими, дето мязат на сегашните…мъжки инструменти, да речем – меки, кишави, със сантим сняг и много вода. Та в оная зима – помнят я възрастните – снегът на места надмина метър и половина, навеян по сокаците – и до покрива. Естествено, селското народонаселение се топлеше в кръчмата – кой истински мъж ще седи до фустата на жена си, като може да е до печката с бълбукащ отгоре й чайник с ракия. И баш тогава идва ред на ловно-рибарските приказки, разказвани от ловджиите с големи честни очи. Пръв почна бай Страти и пак разказа как гръмнал веднъж по някакъв скален орел. Ей така, от скука. Ама едва се освестил после, когато от небето нещо го изпляскало шумно по главата. Щука! Яка, дълга, зъбата – от нейде далече май, защото в селския язовир се въдели само кротушки. Оказало се, че орелът кой знае къде и кой знае как я грабнал, ама изплашен от гърмежа я пуснал.
-Остави я тая – рече чичо Пенчо – аз веднъж ходих за гъски. Гледам – вдигна се ятото над Кичово блато и – хоппа – насреща ми летят. Ама баш като в учебника за ловеца, дето все се каня да напиша. Целя се аз, гърмя, зареждам, гърмя, пак зареждам, пак гърмя…И нищо! Е, имаше нещо чудно – летят, отварят уста и гълтат нещо из въздуха. Сачмите, бе – сачмите гълтат и се кефят. Та направиха два кръга над мен, но аз повече не гръмнах. Щото проверих патроните. Уж сам ги бях пълнил, ама племенника – какъвто си беше нехайник, да вземе и смени сачмите с царевични зърна. И на – нахраних ги…
В тоя момент влезе дядо Слави, нарамил едър заек. Всички го зяпнаха.
– Абе, рекох тая заран да пообиколя полето, да видя има ли нещо за хапване. Че мойта баба е свикнала за месце, на рибка – не като вашите булки, дето хапват само ако се отбиете в градските хали някой път. И гледам – зайци се заровили в една пряспа. Набарах кмета им и готово.
– Че как позна кой им е кмета? – попита бай Страти, макар да очакваше уловката.
– Побарах ги, който е най-оядения и тлъстия – него вземах…
И посегна към димящата чашка със скоросмъртница.

 

НЕ СМЕЙТЕ ДА СЕ СМЕЕТЕ!

август 27, 2009

Бая конфликти съм имал заради някаквото чувство за хумор, което имам. Просто, защото – както казваше един бивш шеф – нормалният човек не се хили, а сериозно работи по поставената му задача.

Именно затова всякаквите политикани бягат от конкретен отговор посредством мантрата: ‘Това не е сериозно!”. Като че несериозното е най-малкото престъпление срещу човечеството.

Всъщност, в историята няма злодеяние извършено от човек с чувство за хумор. Не броим, разбира се, откачалките с изкривена психиатрия.

Ето типичен пример – за стогодишнината на таварищ Ленин другият Илич – Брежнев, трябвало да изнесе доклад. Написали го, естествено, помощниците му – сериозните хора нищо не казват без да им е написано на хартийка, съгласувано и парафирано.

Обаче, членовете на Политбюро, пред които репетирали сценката с четенето, направили забележка – как така ще пише, че таварищ Ленин е имал чувство за хумор? Сериозните хора не се интересуват от смехории. Пък и комунистическата твърдост…Не човек, а желязо!

Та се сетих за това, когато зърнах тия дни информация, че шегаджиите били агресори и тирани…Не се смейте, историята познава и по-големи кретении!

Това било изследване на някаква си Хелга Котхоф от Фрайбургския университет по образованието, публикувано в списание „Списание за прагматика”. Теорията й /теория???/ била, че като разказват вицове, хората не разсмивали компанията, а показвали, че те „командват парада”.

Според нея, това обяснявало защо жените рядко разказват вицове. И тук нормалният човек би трябвало да е хвърлил вестника. Тъй като хем обижда жените – човек с човек не си прилича, тая обобщава всички дами в едно, хем ги изкарва изключително тъпи и ограничени.

Най-добре се смее онзи, който се смее последен. А последен се смее най-тъпият.

Подобни „теории”, освен обида за жените, са и малко така….част от характеристиката на един народ. Представяте ли си – немкиня да ти обяснява що е това хумор? То си е виц!

Ние, обаче, сме свикнали да се смеем на щуротиите, та не отмятаме веднага съобщението. Ами се питаме – прекалено сериозно – тия хора правят ли разлика между мнение и теория?

И как е доказана тая теория? Нещо данни? Нещо методика? Нещо реални доказателства – освен мнението на една сухарка?

„Основата на хумора и сатирата, твърди дамата /дама?/, е склонността на хората към агресия”. Мда! Туй Езоп, Аристофан, Сервантес, Шекспир, Хашек, Марк Твен, Чудомир…Агресор до агресора!

Проявата на хумор противоречи на женствеността и изискаността, продължава изперкалата „ученка”. И тук зърваме поредната фанатична феминистка, която по фашистки обобщава, заклеймява, дава насоки за „единствено правилния път” в живота.

Интересно, защо досегашните изследвания на учените – доказани, проверени, че и житейски познати, твърдят, че смехът е здраве? Дори студените швейцарци направиха проучвания и медиците доказаха, че 5 минути смях ликвидира депресията и сваля стреса.

Да се спирам на други тъпотии? Като например – „Шегувайки се, мъжете дават отдушник на фрустрациите си като словесно „разсъбличат” жена, която им е отказала”? Защото от опит знам обратното – хуморът е пътят към сърцето на жената, а не закъсняло отмъщение.

А „хуморът на жените е градивен. Чрез него те създават социални връзки с приятелите си.”

Да продължавам? Или вече минахте нормата от 5 минути смях?

Обаче, си е за плач какви теми се развиват от „учените”, какви пари се хвърлят за глупави, неуместни, нелепи и дори вредни „идеи”.

А животът отдавна е доказал – или имаш чувство за хумор, или не. И пол, възраст, занятие, образование, политическа принадлежност, националност – нямат никакво значение.

Освен понякога да споменеш нещо като горната тъпня и кажеш през смях: „Ей, това немците са с атрофирало чувство за хумор. Ама немкините пък…”.

Е, става и за виц в компания. Поне да не се ядосваш, че си загубил времето с подобни наукообразни дискриминационни шашкънии.

ВЪЗДУШЕН ЗАЕМ

август 27, 2009

Информационните агенции разнесоха на вид благата вест – МВФ влива в световната икономика 250 млрд. долара.

Което стана като фондът „издаде“ на тази стойност т.нар. „специални права на тираж“(СПТ) – безналични международни резервни активи, разпределени между страните – членки на институцията, пропорционално на вноските им, за допълване на съществуващите резервни активи, предаде „Дойче веле“.

СПТ ще бъдат пуснати на 28 август. България трябва да получи около 950 млн. долара.

Пускането на СПТ не е заем, а глобален опит за противодействие на икономическата криза чрез увеличаване на ликвидността, обяснява „Дойче веле“.

Мярката бе одобрена на срещата на Г-20 през април. МВФ е прибягвал до подобна мярка само два пъти в историята си, но тогава общата сума е била около 33 млрд. долара.

На първо време България трябва да получи 474 милиона СПТ, или около 740 млн. долара. Много държави ще вземат и допълнителни СПТ през септември, когато МВФ ще разпредели общо 33 млрд. долара.

България е сред тези страни, повечето от които са главно в Източна Европа, и ще получи допълнително 210 млн. долара.

„Това са особени пари, не можеш да ги пипнеш, не можеш да си купиш нещо с тях в магазина. Това са пари, използвани за транзакции между централните банки. Така че, ако една държава иска да купи нещо от друга държава, тя може да си плати сметката, като използва СПТ чрез трансфер, направен от МВФ“, обяснява бившият главен икономист на финансовата институция Саймън Джонсън.

Парите от планирания СПТ са виртуални, но могат да се използват по различни начини. Една от възможностите е продажба на целия кредит или на част от него, което ще превърне СПТ в твърда валута.

Сумите могат да се използват за плащания на лихви по заеми, а всички транзакции се извършват чрез МВФ.

Така! Доживяхме и това демократично-пазарно чудо – пари, с които нищо не може си купи. Вярно, имаше и преди подобни /що вицове си разправяхме за тях!/ – преводните рубли, основната валута на СИВ.

Обаче, заемът ще се връща. И то с реални пари. Тоест – пусната е поредната въдичка и пак някой се опитва да ни изработи.

Става дума, изглежда, за поредното икономическо упражнение на тема къде и как да се пласират малките зелени хартийки с портрети на мъртви президенти.

Още повече, че доларите отдавна са виртуални пари. Които в ерата на малкото негърче са със затихваща функция. Поради което патили хора съветват – дръжте къси доларови позиции!

Е, сега по цял свят се наливат пари в икономиката. Реални, виртуални /като държавните кредити за банките в ЕС и САЩ/. Само у нас се затяга колана. Дето викат старите хора – всички наопаки, ние на терсене.

Обаче, наливането на пари на пазара предполага някаква форма на монетарна политика. Поради наличието на борд у нас възможностите са изключително лимитирани.

Опит за подобен ход беше свалянето на задължителния банков резерв отпреди няколко месеца. Когато се наляха няколко млрд.

Ефектът беше нулев – над 70% от освободените средства заминаха зад граница под формата на предварително погасяване на заеми към компании-майки или под формата на влогове зад граница.

Де факто това бяха пари запазени с оглед гарантиране сигурността на българската банкова система, които вместо да с появят на пазара заминаха като директно кръвопреливане (колкото и да е минимално) към задгранични трезори.

Едно на ръка, че моментът беше изключително неподходящ. Друго, че българската банкова система е силно извратена и на практика в сегашното си състояние трудно се поддава на каквито и да били опити за контрол от централната власт.

Темата е много широка и дълга, но като цяло – чисто практически ще е изключително трудно (ако въобще приемем за възможно) да следваме моделът на държавно стимулиране на пазара през изсипване на средства.

Което подсказва – целта е друга. А що се отнася до виртуалните пари – севернокорейците отдавна ги ползват. Наричат се вони /уони/. И с тях нищо не можеш си купи.

Но това ние вече го минахме по реална история. Макар нещо да ми подсказва, че не сме го научили.

А, както казват старите хора, който не помни историята – пак я преживява.

Оптимизмът е в последната дума – надежда за все пак оцеляване.

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА – за виаграта и многобройните й приложения в бита наш

август 26, 2009

 
Та – влизам аз обратно в гараж-кафенето, сядам при Митето, поздравявам комшията Сашо, дето се е паркирал на масата и викам:
– Сега да имаше една виагричка за настроението да повдигне…
Митето се хили, а Сашо се намесва веднага:
– Ха, наздраве! Какво се разправяте? За виаграта? А, четохме и ние що четохме за това чудо, пък то взе, че само дойде при нас. Пешо от третия етаж се върна от задграничен курс, донесе няколко кутийки и ги раздаде по комшийски. Е, ние още се справяме сами, ама нали знаете – шамар да е, аванта да е. Та решихме да го използваме, в домакинството всичко влиза в работата.
Илия кранистът спести тонове нафта с тия хапчета. Закачи, значи, товара, хвърли едно хапче в мотора и – хоп! – стрелата на крана рипне. Как я сваля ли? Проста работа – посочва на крана ръждясалата си „Шкода“ и стрелата сама пада.
А Кольо, дето живее на шестнадесетия етаж, като се върне в блока – мята една таблетка в асансьора и за миг е у дома си. Само дето идващите подире му чакат цял час да слезе кабинката.
Ванката от петия етаж като по-предвидлив решил да запази хапчетата за старини. И ги скрил в кревата. Та сетне се оплакваше, ч е и като войник не е спал на такъв корав камък.
Е, станаха и нежелателни неща. Бай Рашо, пенсионерът, решил сега да ги ползва, щото утре не се знаело кой ще го наследи. Пък и жена му… Абе, и на млади години не е била за дневна среща. Та решил тайно да ги вмъкне у дома си, а понеже кобрата му редовно претършувала джобовете му – скрил ги в един топъл хляб. Ама какви разправии, какви крясъци после…Все на него ли ще пробутват миналогодишен хляб, сега с брадва ли да го секат, за какво му е тоя бетон…
Пък съседа Петров реши политик да става. И набързо пъхнал хапчетата в политическата си програма. Излетя…Излетя човекът, та се не видя към коя точка от космоса пое. Така му се вдигна самочувствието, че полетя нагоре и се изгуби. Нищо. Знаем, пък и в указанието четохме – ще спадне, щом влезе в черна дупка. Каквото и да значи това.
Но от опита на Мишо от министерството пострадахме всички. Да вземе да скрие едно хапче във ведомостта със заплатите – та да се вдигнела малко неговата, щото ниска му се струваше. Да, ама то кръгло и се отърколило в папката, дето я носят на шефа за подпис. Нали виждаш новите цени и чуваш какво пак се готви? Е, баш в папката с цените попаднало. И никаква черна дупка няма да ни спаси…
Ама тъй е като не се използва едно нещо по предназначение. Аз и на Ванчо Педала това казвам…Обаче, туй е друга история.

БОРИМ КРИЗАТА ПО НАШЕНСКИ

август 26, 2009

 

Според оценките за третото тримесечие на 2009 година се очаква САЩ да постигнат прираст на БВП между 1 и 2%. Очаква се за годината Китай да стигне 8%.

Подобни мнения има и за развитието на икономиката в ЕС. Пораженията от рецесията ще се усещат дълго време още, обаче става ясно, че големите държави вече излизат от кризата.

В която, ако вярваме на родните икономисти, ние тепърва навлизаме. Обещават ни България да стигне дъното догодина /То колко пъти сме го стигали и все копаем…/. Икономиката ще потъне с поне 2%, безработицата се очаква да стигне 11,4%. По официални данни.

Както заяви премиерът, след триглавата ламя засега е останал половин милиард пасив, до края на годината се очаква при рекапитулацията да станат 3 милиарда.

Още повече, че ЕС спря повечето големи проекти с пари на общността. Макар да е доста несправедливо, според нормалните българи – едни са лъгали и крали, на всички налагат наказание. Доста комунистическо.

 На тристранния съвет за сътрудничество синдикати /има ли ги още?/, работодатели и държава са решили парите за пенсии и заплати да растат заедно с цените през 2011 година.

И, тъй като според пазарната икономика, цените се определят от търсенето – надали някой ще може да стопира растежа им през 2010 година.

Обаче заплащанията – да! Е, осигуровките ще паднат с 2% – за радост на работодателите най-вече. Но пусто ДДС мърдане няма – ще плащаме с 20% по-скъпо всяка стока и в кризата.

Вярно, бившият синдикалист и сегашен министър Младенов се обяви категорично против предлаганите от финансовия министър крути мерки. Особено срещу замразяването на минималната заплата и пенсиите.

Оказва се, че онези, които поради естеството на възрастта си, нямат вина за кризата, ще го отнесат най-напред. Поне с ръста на инфлацията да има някакви увеличения, намекват от социалното министерство.

На което Дянков – като сущий Орешарски, отговаря, че инфлация няма, даже ни е нагазила дефлация.

Ако се запази минималната заплата, то скоро тя ще слезе под линията на бедността – догодина се очаква прагът да е на 216 лева, а реално след държавните изземвания от минималната заплата остават 190 лева, каза Младенов.

Той посочи и някои разминавания в данните на статистиката и МФ. Които, обаче, са лесно обясними като резултат на нашенския тарикатлък. Например, средната заплата на държавните чиновници официално е 640 лева, докато хората на Дянков посочват 760 лева.

Логично – те смятат и купоните за дрехи, храни, „награди” и други стимули. А осигурителните плащания се извършват върху официалната заплата.

Тоест, в бюджетния сектор е нормативно заложена 18% „сива” икономика. Така че тях да не ги мислим – ударът ще е върху останалите.

И най-вече пораженията от очертаващата се безработица. Сега тя официално е 259 797. Което, както всички данни от Масларова, е доста спорно. Прогнозата сочи най-малко 420 000 души за следващата година. А истината ще я видим.

Изобщо – отново историята учи, че никой не се учи от историята. Да погледне, например, New Deal–а на Рузвелт.

И да не открива топлата вода, а да се учи да се къпе.

                                                

ТЕ ПРЕБОРВАТ

август 26, 2009

 

Борим кризата, та пушек се вдига. С много методи. Макар към стандартните мерки (временно „замразяване“ на заплатите на чиновниците, вдигане на данъците на тези с по-висок доход, но с реален риск да се отрази негативно на скоростта на преодоляване на кризата, и т.н.), у нас да имаме един нестандартен и доста важен източник на допълнителен доход за бюджета:‌ отнемане на незаконно придобитите (по чисто мафиотски или по-завоалиран, но не по-малко незаконен начин) имоти и средства.

При сегашното ниво на престъпност и корупция доста парици могат да се съберат „на ползу роду“, ако има политическата воля за това. Иска време, но някои по-спешни акции могат да зададат нужния тон.

Това очаква и Брюксел от новото правителство, за да размрази спрените ни фондове, което пък ще облекчи ситуацията с финансирането както на проекти от национално значение, така и за микро (фирмени) проекти, което значи нови работни места, повече събрани данъци, и т.н.

А, всъщност, как беше преодоляна Голямата депресия? На първо място – наистина с психологически мерки.

Президентът Рузвелт гледа на депресията не от икономическа точка, а я счита по–скоро като въпрос на вяра – хората са спрели да харчат, инвестират и наемат работна сила, защото се страхуват да правят това. Както той посочва в речта си при встъпване в длъжност „единственото нещо от което можем да се страхуваме, е самият страх”.

Той предприема серия от драматични жестове, които имат за цел да възстановят доверието на хората в системата. Обявява „почивка на банките”, за да избегне тяхното колабиране и свиква извънредна сесия на Конгреса за стабилизиране на банковата система.

Създава се Федералната корпорация за застраховка на влоговете, която има за цел да гарантира капиталите, като ги задължава те да бъдат съхранявани във Федералния резерв и така да се избегнат злоупотребите при управлението им. В серията си радиообръщения, известни като „Речи около камината”, Рузвелт разяснява мерките си на американските граждани.

Прословутият New Deal започва на 9 март 1933 година. Официално. Защото още на 4 март почти всички американски банки са затворени. И остават така до издаването на нов закон.

Който е приет чак на 9 май и предвижда отваряне на банките под контрола на Федералния трезор. Плюс държавни помощи при нужда.

Следва Изпълнителна заповед 6102, задължаваща частното злато да бъде обменено в долари. А през януари следващата година международната цена на долара е деноминирана с цели 40%, от което спечелва американското производство за вътрешния пазар.

Следва държавната политика на големите проекти. Посредством която се съживяват почти всички сектори на икономиката. Така се създават дълготрайни работни места. А посредством данъците от тези проекти държавата изплаща заемите, които е инвестирало в тях.

Простичко? И го има във всеки елементарен учебник по икономика.

Засега у нас се прави само едно – психологическата обработка на населението. Вече заваляха поучителни статии на тази тема.

Обясняват ни психоспецовете колко много възможности има за спокойно възприемане на реалността, какви медитативни и релаксационни техники трябва да се овладеят.

Овладяването им води до преборване на главоболието, високото кръвно, потиснатото настроение, депресивните състояния – които са резултат от стреса. Макар истинските лечители да търсят премахване на причината, а не на следствията.

А би трябвало да се успокои народът. Да заживее като йогата, дето си внушавал, че е сит. Въпреки някои твърдения, че умрял, защото си внушил, че е преял.

Но бихме могли да сме по-спокойни, нали? Като онзи от вица, дето имал силно разстройство. И лекарят погрешка му предписал успокоителни.

А болният на другия ден му обяснил, че – вярно, целият е осран. Ама не му пука.